История

Дълга и превратна е съдбата на днешното СУ „Никола Вапцаров“. Съществуването си започва още в далечната 1935 година, но не като българско средище на образованието, а като румънско училище. Наричало се е „Школа 2“. Построено е на мястото на приспособени за учебни занятия помещения в някогашния квартал „Волната“. Имало е четири стаи и един голям салон. Всъщност, то било малка едноетажна сграда, с изглед към улицата, водеща до границата с Румъния.

Като българско училище се изгражда след 7 септември 1940 година, след подписването на Крайовската спогодба. Силистренци го наричат „1 октомври“, в памет на съдбовната дата, на която Южна Добруджа отново влиза в пределите на майката Родина. За пръв директор е назначен Димитър Арнаудов.

През 1950/51 учебна година училището има вече 168 ученици. Година по-късно, в памет на поета – революционер училището приема неговото име.

През 1954 година Начално училище „Никола Вапцаров“ прераства в основно. Открита е и Предучилищна детска градина. Малката сграда вече не може да побере деца и учители. Налага се физкултурният салон да бъде преграден на класна стая. Затова и на следващата година се налага строителството на допълнителни постройки. В изграждането им се включва и родителската общност.

В края на 50-те години училищното ръководство разработва проект за нова училищна сграда, която става факт през 1964 година. Паралелките вече са 24, а новата сграда разполага с кабинети по математика, руски език, физика, химия, има училищна радиоуредба, свой фанфарен оркестър.

10 години по-късно училището отново е в строителство. Под ръководството на арх. Мира Габрашкова започва строежа на сегашната сграда на училището, интегрирала и старата четириетажна част. Строителството завършва през 1982 година. Същата година то прераства в ЕСПУ. Това е и времето когато започва работа и експериментална програма, ръководена от БАН и акад. Благовест Сендов.

През учебната 1985/86 година училището се профилира в естетическата насоченост. Приета е първата паралелка със специализирано изучаване на музика и изобразително изкуство. През 1989 е осъществен и първият прием в хуманитарна паралелка с разширено изучаване на български език и литература и история.